В края на времената хората стояха пръснати на една огромна равнина пред Божия престол. Повечето се свиваха пред ослепителната светлина, но някои групи отпред разговаряха разгорещено - не изгарящи от срам, а настървено.
        - Нима Бог може да ни съди? Какво знае Той за страданието? - запита остро млада брюнетка. Запретна ръкав и показа на ръката си номер от нацистки концентрационен лагер. - Там преживяхме ужаси ... побои ... мъчения ... смърт !
      В друга група един негър смъква яката си.
       - Какво ще кажете за това ? - попита той, като показа грозен червен белег. - Да, бях линчуван и единственото ми престъпление бе, че съм се родил черен !
      В друга група стои бременна ученичка с подпухнали от плач очи.
       - Защо трябва да страдам? - промърмори тя. - Вината не бе моя.  
      Цялата равнина бе изпълнена с много такива групи. Всеки се оплакваше срещу Бог за злото и страданията, които Той е допуснал в света. Късметлия е Бог да Си живее на небето, където има само песни и светлина, където няма плач и страх, няма глад или омраза! Какво знае Бог за всичко, което човек е принуден да търпи в този свят? Бог си води Своя удобен закътан живот. Поне така казват.
      Всяка от тези групи изпрати свой водач, избран, защото е страдал най-много. Избрани бяха представители - делегация, която да се яви пред Бога. Евреин, негър, жертва от Хирошима, ужасно деформиран от артрит човек и дете, родено с деформации. Събраха се в центъра на равнината да се съвещават и накрая бяха
готови да представят своите изисквания.
      Преди Бог да е достоен да е техен съдия, Той трябва да премине през онова, през което са преминали те. Решнието им бе, че Бог трябва да бъде осъден да живее на земята - като човек!
       - Нека се роди евреин. Нека се съмняват дали не е извънбрачно дете. Дайте Му толкова трудна задача, че дори семейството Му да мисли, че си е загубил разсъдъка, когато се опита да я изпълни. Нека бъде предаден от най-добрите си приятели. Нека бъде обвинен с лъжесвидетелства, да бъде съден от предубеден и подкупен съдия. Да бъде мъчен. Нека види накрая, какво е да си напълно самотен. След това нека умре от мъчителна смърт. Но да умре така, че да няма съмнения, че е умрял. Да има множество свидетели, които удостоверяват това...
      Докато всеки избран изричаше своята част от присъдата, сред множеството събрани преминаваха одобрителни възгласи.
      И когато последният привърши с присъдата, настана голяма тишина.Никой не изрече и дума повече. Никой не помръдна. Изведнъж всички разбраха, че Бог бе изпълнил тази присъда !