Бъди добър...
Калоян се загледа в шоуто, което се въртеше по телевизора. Досадни бяха напоследък водещите, но подсъзнателно мозъкът му улови познат рефрен, който цитираше някакъв известен артист – “ Моля те, бъди добър сине! Лошите хора са нещастни!...”
Калата се замисли. Беше го чувал това и преди. Къде и от кого се напъваше заспалия му след инфаркта мозък?
Понякога животът започва отначало! Така стана и с Калоян. След инфаркта, който преживя промени целия си живот. Преди бързаше – сега вече не. Преди се дразнеше от шума на съседите – сега вече не. Опитваше се да прави бизнес за много пари – сега беше доволен и на инвалидната пенсия и малката заплата от скромната учителска професия към, която се върна. Преди кръстосваше света с елегантни автомобили – сега му беше хубаво, че може да ходи пеша и да вижда живота. Цял живот воюва за справедливост – сега остави това на Бог.
“ Дядо, дядо...Ти беше прав!” Спомни си Калата вечерите на село с дядо си Калю. Старият майстор беше много преживял и вечер на пейката под ореха говореше на младата хаймана.
“ Даваш здраве за пари! После ще е обратно.”
Калоян се усмихваше. Винаги след пътуване в чужбина или когато нямаше в офиса много работа носеше подарък на стареца и сядяше да си говорят за живота. Когато старецът изгасна Калата го нямаше ... После плака дълго.
“ Бъди добър сине! Лошите хора са много нещастни!”
Калоян си мислеше, че парите правят хората щастливи. Доста се потруди за да има това щастие...По пътя си видя много съдби. Обходи много държави. Опита от много панички вкуса на успеха и неуспеха.
Някъде видя усмихнати, хора в скъпи дрехи и къщи, не те не бяха щастливи. Другаде видя бедни, но доволни хора. Така уморен се събуди в интензивното отделение на болницата...
“Да Дядо прав беше!”
Предаването приключи, но Калата си повторяше “бъди добър...”
Рядко преди мислеше така, но сега си спомни колко пъти се беше карал със съседите за шума, който понякога вдигаха. Спомни си и за “пожеланията” при шофиране..., дори и с жена си имаше пререкания за надмощие. Изплуваха спомени за свити устни и намръщени очи. Дори с приятели беше разменял нелюбезности. За бизнеса – да не говорим! Там е джунгла. Ако си добър ти се качват на главата.
“ Те така и аз така!” Поклати глава Калоян, но му се вкисна душата. Не му беше хубаво да си спомня лошотиите, пък дори и те да му бяха донесли пари или надмощие.
Лягаше си вече и в огледалото на банята видя един намръщен и нелюбезен тип.” Засмей се бе лимон!Лошите хора са нещастни! Никой лош не си ляга спокоен. Я чака да му го върнат... Я мисли за нови злини! Вярно казваше Дядо!”
Калата лежеше в леглото и си спомни, че дядо му четеше вечер от своята стара Библия. Той също имаше Библия, но рядко я отваряше – само като му беше мъчно за нещо...
“ Бог е Велик и Добър!”- казваше Дядо Калю. Ръката на Калоян отвори Библията и той се усмихна на отбелязания текст, който много пъти беше чел, но не го разбираше “И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците”.
“ Да съм добър, за да съм щастлив – колко е просто. С никого не си скаран, никой не те мрази, никой не мразиш, би било чудесно! Как не го разбрах до сега? Лош бях до сега и нещастен. Да простиш на всички и те на теб!...”
Заспиваше Калоян, а Дядо Калю сякаш му говореше: “ Вече си добър – това ти трябваше и Бог ти го даде.”
Калата, който е вече добър( поне за малко...)
