статия от К. Шапавалов

     Святост - това е трепетна дума. Святост - това е понятие, което не всякога и не на всички се нрави.То дори дразни някои християни. Святост - това е праведен, безгрешен живот, отделен от греха. Святост - това е определено ниво на посветеност на Бог и словото Му. Съвсем не е така просто да се съответства на святия образец на живота. Святостта за мнозина е недостъпна.Кога не се замисляме много над смисъла на святостта, кога си позволяваме някои волности и грешки. Ами така е много по-лесно, така живеят мнозина. Много често хората не осъзнават и недооценяват страшните последствия от извършените от тях грехове. Те може да си позволят да пребивават в Божията църква, н да продължат да грешат постоянно или периодически.Мислят, че грехът никак не може да повлияе на живота им. Каква чудовищна и мерзка заблуда - дяволска лъжа! Бог всякога реагира, реагирал е и ще реагира на греха. Такава е Неговата същност. Той е свят Бог ; никога не е имал и не ще има общо с греха.Това е аксиома ! А последствията  за извършения грях настъпват винаги. 
     В съвременното християнство иматакива разпространени заблуждения, че ако човек вече е вярващ, за него вече грехът не е страшен и той може да си позволява волности, без да се страхува от последствията. Моли се, покай се и всичко....
Ако пак съгрешиш, то отново се покай. И така - до безкрайност. Грешиш - покайваш се, грешиш - покайваш се ... Ето, че добре обмислено ! За всичко Бог ще прости, макар и по сто пъти да грешим. Но аз ще кажа, че такова разбиране е ерес, то съвсем не съответства на Божието Слово.
    В Библията е записано (Евр. 6:4-7) " Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали съпричастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили от вликите дела, които въвеждат бъдещият век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. " Защото такива хора, постъпвайки така, отново разпъват в себе си Божия Син и Го опозоряват. Те разпъват в себе си Исус Христос, Който се е вселил в техния живот, когато за първи път са се покаяли за греха. И всеки грях сега от тяхна страна - това е издевателство над Божия Син. Нужно ни е да разберем и осъзнаем цялата сериозност на извършените грехове, когато вече сме станали вярващи. Грехът - това е нещо много опасно! Това не означава, че за съгрешилите или грешащи християни вече няма надежда. Надежда има, възможно е да се покаят, но последствията от греха още дълго ще лежат като печат върху живота на такъв човек. 
    Грехът всякога има своите последствия. Дори, ако човек след съгрешаването се покае, все едно последствия от греха в неговия живот обезателно ще има. Така е било във времето на Стария завет, така е и във времето на Новия завет. Новозаветни грехове, които не биха имали последствия, не съществуват. И човек, съгрешаващ в новозаветното време, дори и да се покае, пак носи в живота си последствията от извършеното. 
    Може да ми се възрази, че кръвта на Исуса Христа ни очиства от всеки грях (1 Йоан. 1:7). Отговарям : да очиства, но последствията много често остават.
    Може да илюстрирам това с прост пример. На участник в уличен бой му избили зъб.Той се прибрал вкъщи, осъзнал отрицателната си постъпка. На следващия ден отишъл в църквата и се покаял за стореното.Но след покаянието зъбът не израства отново.Или наркоман, или алкохолик, който е пропил квартирата си.След покаяние квартирата не му се връща автоматически. Той още дълго време след покаянието си ще носи последствията на стария си, греховен начин на живеене. 
    Не казвам, че последствията от греха съвсем не е възможно да се отстранят. Но за това е нужен достатъчен промеждутък от време, в течение на което човек все още носи в живота си последствията на своите грехове. Ап. Павел ни казва : "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Галат. 6:7). Духовните закони на сеене и жътва продължават да действат в Новия завет. Няма грях без последствия. В Библията четем за един от най-великите Божии мъже - Давид. В живота на Давид нямаше чак толкова много грехове и за всеки от тях той се покая пред Бога. Но да видим последствията от тези грехове. Умря първородният му син от Витсавее.Синът му Авесалом уби брат си Адония затова, че изнасили сестра си. Сам Авесалом загина, въставайки против баща си и пред очите на целия Израил обезчести  наложниците на Давид, нанасяйки с това позор на баща си. Бог не позволи на Давид да построи храм, казвайки, че по ръцете му има много кръв. Давид в течение на живота си беше преследван от своите врагове.Мечът не се вдигна от дома му.
     Ето само кратък списък на основните последствия от греховете на Давид. Не се впускаме в подробности за всички преживявания и сърдечни мъки, през които премина Давид в резултат на греховете си. Да греши за праведния е много и много опасно. Затова винаги следват последствията. По-добре да не изкушаваме Бога, да не поставяме съдбата си и живота си в опасност.