От година на година коледните и велинденските празници все повече се празнуват в християнския свят. Дали в Библията намираме основание за тяхния празник?
            Почти на всеки му е ясно, че Коледа няма Божи произход, нито за него намираме доклад в Новия завет. Свещеното Писание нищо не говори за датата на Исусовото рождение. Но защо днес много християни празнуват 25 декември като ден на Христовото раждане? Дали това има библейски основи?
            Библейския доклад за Христовото раждане и събитията, които го последвали, ни насочват на други дати. В Евангелието според Матей 2: 1.2 пише: "А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирод, ето, дойдоха в Ерусалим мъдреци от изток и казаха: Къде е новороденият Цар Юдейски? Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да му се поклоним. "Небето обявява това събитие и мъдреците от Изток искали да пожелаят добре дошъл на Господа.
            В Евангелието от Лука 2:8 пише: "Имаше пастири в този край, които нощуват там и пазят своето стадо."" В зимно време овчарите не отглеждат стадата под открито небе, тъй като ниските температури не го позволяват. Също по време на цар Ирод е била издадена заповед за преброяване на населението. Затова, когато Христос е трябвало да се роди, Йосиф и Мария се налага пеша да преминат пътя от Назарет до Витлеем, за да бъдат записани и да си платят данъците. Трудно може един император да събира данък през зимата от евреите, които не са регистрирани. А евреите със сигурност биха имали силни основания да не се връщат в мястото на своето раждане през зимата!
            В миналото е имало над сто различни дати, с които е опитвано да се определи Христовия рожден ден, а всяка година поне четиринадесет от тях са се празнували във Витлеем. Нито една от тези дати не е била 25 декември. Важно е да се отбележи и това, че 25 декември в продължение на векове са празнували в северното полукълбо, а в някои краища дори и много по-рано преди Христос.
            След общия потоп по времето на Ной, когато народът се е опълчил срещу Бога, хората започнали да обожават слънцето като източник на светлина, топлина и храна. Милиони фенове едновременно се страхували и славели. Когато нощите стават по-студени, а дните кратки и когато лед стяга на всички страни, хората се плашели от мисълта, че никога повече няма да видят Слънцето. При това те забелязвали, че от ден на ден започва да се издига по-високо над хоризонта. Бог-слънце отново се ражда. Скоро дните стават по-топли и по-дълги. Така старите многобожни народи - египтяни и вавилонци заключили, че Бог-Слънце трябва да се роди непосредствено след най-краткият ден. В началото това е 25 декември, а по-късно било изчислено, че е 21 декември.
           В британската енциклопедия пише: "Двадесет и пети декември се празнува като рожден ден на стария бог Митра, чиято религия е била противоречие на християнството през първите векове на ранната църква.""
           В Битие10:8 четем: "Хус роди Нимрода ..., а в следващия стих имаме доклад, че той е добър ловец". Самото име Нимрода означава бунтовник. "Той наистина е бил бунтовник против Бога. В десетия стих пише, че началото на неговото царство е било в град Вавилон. Нимрода е основател на фалшива система на богопочитане и противоречи на това, което Бог е определил за човека. Ноевият син Сим е останал верен на Бога, а Нимрода се е разбунтувал.
           Като много набожен бунтовник, Нимрода основава Вавилон и установява своя религиозна система. Вавилонската кула е имала религиозно значение, тъй като е построена в знак на неверие към Божието обещание, че повече няма да има повсеместен потоп. Лъжливото богослужение започва с поклонението на слънцето. Народът се събирал в града, чиято кула допирала до небето, към слънцето ".
           Бог не е позволил хората да се заселват в градовете, където злото много по-бързо се развива и умножава. Разпасаноста винаги е била по-изразена в градовете. Вавилон е начало на идолопоклонството в периода след потопа. В Псалам 106: 35-38  е описано злото, което Бог не одобрява. "...но се смесиха с езичниците...Служеха на своите идоли, а това е съблазън за тях. И жертват синовете си и дъщерите си на боговете. И проливат невинна кръв, кръвта на синовете си и дъщерите си ... и земята се замърси от тази кръв ".
            След смъртта на Нимрода, жена му Семирамида (наречен още и Ищар) продължава с лъжливото богопочитане. Под нейното управление се развива култа "поклонение на Слънцето". Зад тайните ритуали се укривали неморалност и разврат. Семирамида твърдяла, че духът на Нимрода се намира на Слънцето. Това увлича населението на по-голямо поклонение към Слънцето като животодател, източник на плодородието и размножаването. По такъв начин неморалността и извратеността станали общо явление. За това не е чудно, че Бог обявява тази практика за отвратителна и мръсна ( Левит18: 25-30). Много по-рано, преди Нимрод и Семирамида да сключат брак, тя ражда дете на име Тамуз. Ако Нимрода става символ на поклонение на Слънцето, то Тамуз става "Божи син". Така Сатана се опитал да предложи и Месия. Тамуз е имал и други имена, като например: Господ посредник, Спасител, Заветник ... Всъщност, тези имена принадлежат единствено на Исус Христос, като истински Месия. Напълно е разбираемо, че по този начин става Семирамида "Божия" майка, което в подобен вид по-късно се открива в учението на някои християнски деноминации.
            Първата буква от името Тамуз (T) става негов търговска марка-кръст, и е използвана в молитвите и в различни условия на богослуженията. По-късно, около кръста са рисували кръг, който е представлявал самото Слънце. Жертвите, които езичниците принасяли или посвещавали в жертва на Слънцето, се приковавали на кръст в момента, когато Слънцето излизало. Този обичай ни помага по-добре да разберем защо Сатана настоявал Христос да бъде разпънат именно на кръст. Сатана е "звезда Деница"- Луцифер. Когато Христос е бил прикован на кръста, той се е надявал, че с това ще покаже, че Христос е жертван именно на него. Но Бог е предотвратил намерението на Сатана като цялото събитие е скрито от затъмнение на Слънцето.
            Двадесет и пети декември, датата на раждането на Тамуз, станал празник, който се прославил с ритуали, пиене и неморалност. Много по-рано преди Христа, във Вавилон са празнували деня на детето. Като част от религиозните ритуали, старите кичели дърво със сребро и с други орнаменти. Пророк Йеремия пише: "... народите са суетни... отрязват дърво в планината, и го издялват човешките ръце и го украсяват със сребро и злато, което закрепват с клинове и чук, за да не се клати"... (Еремия 10:3.4)
Четиридесет дни преди пролетното равноденствие - началото на пролетта, са били посветени на плаченето и оплакването. Пророк Езекил казва, че жените плакали пред вратите на Божия дом на Тамуз (Езекил 8:13.14). Бог е нарекъл това "гнусотия". Този период от четиридесет дни се отъждествява с постите, което всъщност е и подготовка за Великден. Дори и самата дума Великден в много езици не е нищо друго освен измененото име на богинята Иштар (английски Ийстър). Богинята Ищар сред народа е била известна като богиня на любовта и на плодородието. Нейният дух, според вярванията, отишъл на луната, така че в нейна чест всяка година са се провеждали големи тържества. Този ден тържествено са празнували в първата седмица след пълната Луна след пролетното равноденствие. Днес Великден се определя по същия начин - първата седмица след пълната Луна след 21 март.
            Има още един вид поклонение на Слънцето, което Бог не може да одобри (както свидетелства Библията) и това е поклонението на небесната царица. В книгата на пророк Йеремия 7:18 пише: "Децата събират дърва, и бащите палят огън, и жените месят тесто, за да правят банички (Пити) на Богинята на небето и да извършват жертвоприношение на други богове, та да ме огорчават" .
            Банички или пита с вграждане на кръст произхождат от стария Вавилон. През 13 век на английските производители на закуски им е било забранено да слагат кръстове на погачите (по кората), тъй като това се е смятало за езически обичай. Така умело и незабележимо се наложил знака на Тамуз.
            Боядисването на великденските яйца, символ на раждането на живота и идването на пролетта, също е взето от езическите обичаи. Поради характерното бързо размножаване, зайците също са станали символ на плодородието. Затова не е чудно, че днес на боядисаните яйца се залепват снимки на зайци. Всички тези обичаи идват от стария Вавилон. Споменатите примери навеждат на извода, че на тях не можем да припишеме духовна стойност, нито че те имат основата си в Библията. Очевидно е, че Сатана умело вмъкнал езически обичаи в християнството, и им е приписал християнски смисъл.
            Към края на това изложение, ще дам още един пример. Най-важният ден във великденските празници е неделя. Нея я празнували езичниците, които обожавали Слънцето на изток. Слънцето често го наричат,, Господне ". Но неделя никога не е била Христов ден, а ден на Тамуз, вавилонският майстор. Най-възвишената част на богослужението е мит, когато Слънцето е изгрявало. Хората в тези моменти се обръщали на изток. Затова днес не трябва да ни изненада доклада в Библията, в който виждаме как Бог е наредил неговия храм в Йерусалим да е обърнат към Запад. В споменатия библейски стих в книгата на пророк Езекил, Бог, посочва, че идолопоклонниците отклонили гръб към Божия храм, а с лице към изток, обожавайќи по този начин Слънцето. Бог предупредил своя народ да се пази от поклонение към Слънцето. ,, Съботата Моя пазете, аз съм Господ вашият Бог "( Изход 20:8).
Скъпи приятели, Нека Бог ви помогне да цените Неговите заповеди повече от всичко друго в живота си, което може да ви съблазни на грешен път!