Добродетелта   Това кратко изследване има за цел да изясни, какво е добродетел според словото на Бог и според установените стандарти на морал, а как ще го приложим това в живота си, е личен въпрос на всеки.     В том 3 на „Избрани вести“, раздел 8, Елън Уайт ни   заявява, че щастието, съпровождащо добродетелния живот, става ежедневната награда на човек и принася здраве и радост.   Има една интересна опитност, споделена от познат и свързана с тази тема: В час по английски език, преподавателката решила да се прожектира известен филм, засягащ седемте смъртни гряха. В началото на филма тя задала два въпроса: „Можете ли да изброите кой са седемте смъртни гряха?“ Обучаемите изброили с мъка 3-4 от греховете, последвал втория въпрос: „А сега може ли да изброите кои са седемте добродетели?“ – настанало дълго неловко мълчание. Ние искаме да сме щастливи, можем ли да сме такива, когато познаваме само греховете и названията им, а сме забравилидори имената на добродетелите?     Щом желаем да сме щастливи, трябва да сме добродетелни.             Нека започнем с прегледа на въпроса:   1.Според тълковния речник и Уикипедия добродетелта има две значения:   А. Нравствено качество с висока положителна оценка в обществото.   Б. Само ед. число:Непоквареност, чистота в помислите. 2. В православните среди добродетелта се разглежда като християнска и философска (естествена). Представените цитати са извадени от православно есе в интернет страницата http://www.pravmladeji.org, съставена от свещенник Йоан Карамихалев:   „От свойствата на християнската добродетел е видно и разбираемо нейното различие от естествената или философската добродетел. Естествената добродетел е стремеж да съобразяваме своите мисли и постъпки с естествения нравствен закон, възвестяван ни посредством разума и съвестта. Християнската добродетел е стремеж да съобразяваме своите мисли и действия с евангелския закон, с учението и примера на Христа при съдействието на Божията благодат.“   „Естествената добродетел, разбира се, също има своето достойнство пред Бога. Защото няма никакво основание да се отнеме определението добродетелен от такъв човек, който, непознавайки друг закон, освен закона на разума и съвестта, ревностно се е трудил според този закон за своето нравствено усъвършенстване. Сам Господ Иисус Христос одобрявал у езичниците доброто разположение на сърцето. Св. ап. Петър казва:”Бог не гледа на лице; но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е”/Деян.10:34-35/“.   „Християнската добродетел по своето съвършенство има решително преимущество пред естествената“.   „Докато подбуди за естествената добродетел могат да бъдат например: уважението към естествения нравствен закон, красотата на добродетелите, чувството за чест, личната полза и др., християнската добродетел се въодушевява от по-висши и съвършени подбуди като например: синовна любов към Бога и благоговейна преданост на Неговата воля, благодарност към Бога за неговите безкрайни милости към нас, подражание на Божиите съвършенства и следване примера на Христа Спасителя.“   „Християнската добродетел стои над нашата изкривена от греха природа.“   „“Сърцето е начало и корен на нашите действия – пише св. Тихон Задонски. – Вярата не е вяра и любовта не е любов, ако ги няма в сърцето, тогава те са лицемерие; смирението не е смирение, но е притворство, ако го няма в сърцето; дружбата не е дружба, а е по-лоша от враждата, ако се проявява само външно и я няма в сърцето. Затова Бог иска от нас нашето сърце:”Дай ми, сине, сърцето си”/Притч.23:26/.“   „Християните не трябва да се ограничават само с външни дела, но и да възпитават в сърцата си любов към самите добродетели – кротост, смирение, търпение и пр.“   3. В културата на западноевропейската цивилизация ценностната   система на морала разглежда седем смъртни гряха и седем добродетели, основа и на много рицарски военно-монашески ордени, а именно:

Грях	Латински	Демон	Добродетел	Латински
Похотливост	Luxuria	Асмодий	Целомъдрие	Castitas
Лакомия	Gulia	Веелзевул	Лишение	Frenum
Сребролюбие	Avaritia	Мамон	Щедрост	Liberalitas
Леност	Acedia	Белфегор	Трудолюбие	Industria
Гняв	Ira	Сатана	Търпение	Patentia
Завист	Invidia	Левиатан	Добродушие	Humanitas
Горделивост	Superbia	Луцифер	Смиреност	Humilitas

  Интересно е, че коренът на така възхваляваният днес лукс и думата похотливост в Латинския език, е един и същ. Можем ли тогава да бъдем щастливи и да се чувстваме пълноценни, следвайки егоистичните си желания и задоволяващи се с „лукс“?             4. В Божието Слово думата добродетел (добродетелен, добродетелна) се споменава тринадесет (13) пъти: седем (7) пъти в Стария завет и пет (5) пъти в Новия. Стиховете, съответно са:   1.   Стар Завет: Рут 3:11; 2) 2Летописи 32:32; 3) 2Летописи 35:26; 4) Притчи 12:4; 5) Притчи 31:10; 6) Притчи 31:29; 7) Еклесиаст 9:2   2.   1) Нов Завет: Деяния 10:22; 2) 1Петрово 2:12; 3) 2 Петрово 1:6; 4) 2Коринтяни 8:7; 5) Филипяни 4:8.   Анализът показва, че качеството на добродетелта се цени високо от Бог и според Словото (2Летописи 32:32; 2Летописи 35:26), особено подчертано е това за жените (Рут 3:11, Притчи 12:4, Притчи 31:10, Притчи 31:29).     Най-важно е за нас, че култивирането и извайването на добродетелите в нашият характер е съществено за духовния ни растеж:   2Петрово 1:5-8, ясно ни описва цялата стълба, по която се изкачва християнинът, а именно: вяра → добродетел → благоразумие → себеобуздание → твърдост → благочестие → братолюбие → любов.     Силно свързан е този текст от Писанието с текста в Галатяни 5:22, 23:А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.             Добродетелите са качества, но са представени в Писанието и като плодове на Светия Дух. Бог желае насадената смокиня да дава плод на времето си и ние, които обичаме Господ, с желание ще Го радваме, дарявайки Му своите плодове.   5. В Духа на пророчеството сестра Е.Уайт ни изяснява, укорява и усърдно ни насърчава да развиваме добродетелите си.Нека разгледаме цитати от нейния труд.     А. Изясняване, предупреждения и изобличения.        „Печално е положението на тези, които, изостанали по пътя, позволяват на врага на душите да ги лиши от добродетелите, зародили се в живота и сърцата им”. (ДА глава 52).        „На мнозина не им достигат духовност и християнски добродетели“ (СЦ т. 2, свидетелство 16).        „Въобразили сте си, че жизнерадостта не се съгласува с религията на Христос. Но това е грешка...Жизнерадост, свободна от лекомислие, това е една от християнските добродетели.“ (СЦ т.4, свидетелство 26).        „Отсъствието ти от събранията се отразява лошо на духовното ти благополучие. Ти не получаваш заряд от сила и енергия, защото не слушаш вдъхновени проповеди от Божието слово и не общуваш с вярващите в истината. Изпаднал си в съдбовна апатия, заплашваща душата ти с гибел. Превизнесъл си светското си образование над знанието, което се добива в Христовото училище. Опитът в истинския духовен живот е необходим за формиране на характер, приемлив за Бог и придобиването на чистите добродетели, които ще ти помогнат да устоиш на небесната светлина“. (СЦ т.4, свидетелство 26).        „Умовете ви не са се обогатили под влиянието на християнските добродетели и чувствата не са се осветили от общуване с Животодателя“. (СЦ т.4, свидетелство 28).        „Но в теб отсъстват добродетелите на Божия Дух. Ти си интелигентен човек, само че злоупотребяваш със своите способности. Исус ти предлага Своите благодат, търпение и любов. Приемаш ли този дар? Бъди внимателен в думи и дела. В ежедневието си, ти сееш семена.“ (СЦ т.4, свидетелство 28).        „Иска ви се да встъпвате в спорове, да се борите за своите причудливи идеи; но е по-добре за вас да оставите това занятие, защото то не способства развитието на вашите християнски добродетели“. (ИВ т.1, раздел 4).     Б. Разяснителни извадки:        „Постоянно протича преобразуване на човешката неправедност в святост. От ден на ден Бог се труди над освещението на човек и той е длъжен да сътрудничи на Господа, развивайки настойчиво добри качества в себе си, приемащ благодат върху благодат. Бог дарява благословенията от които се нуждаят с радост, за да се борят с пороците, обсаждащи душата“. (ДА т.4, глава 52).        „Той (бащата) е законодател в семейството, неговото мъжко достойнство – жива илюстрация на най-твърдите добродетели и принципи, енергии, порядъчност, честност и практическа сметка.“ (СЦ т.1, свидетелство 12).        „Великият Аз Съм обръща само внимание на нравственото достойнство. Извън Христос не може да има реална красота на личността или характера; не може да има настоящо съвършенство на маниерите и достойно поведение без освещаващите добродетели, такива като смирение, състрадание и истинска святост“. (СЦ т.2, свидетелство 16).        „Подчинението на душата на Бог – верният и надежден път към достигането на тези добродетели“. (СЦ т.2, свидетелство 19).        „Можеш да бъдеш жизнерадостен, ако подчиниш мислите си на волята Христова.“ (СЦ т.4, свидетелство 24).        „В света се счита за модерно пристрастието към деликатеси и противоестествени дразнители, усилващи животинските инстикти и спиращи развитието на добродетелите. Библията не дава ни най-малък повод на синовете и дъщерите на Адам да мислят, че могат да удържат победа в Християнското войнстване, без да приемат твърдо решение да бъдат въздържани във всичко. Но ако вземат това решение, то тяхната борба няма да изглежда като безполезно биене на въздуха. (СЦ т.4, свидетелство 26).        „Божествената очна мас изостря вниманието и разсъждението. Христос е съкровищницата на всички добродетели. Той казва: „Купи от мен“.“ (СЦ т.4, свидетелство 26).        „В преобразуването на характера, в изкореняването на злите страсти, в развитието на автентични добродетели от Светия Божий Дух, ние виждаме изпълнението на обещанието: „Вместо трън ще израсте кипарис, вместо коприва ще израсте мирта”. Ние виждаме как съживената пустиня „се радва и цъвти като нарцис“. (СЦ т.6 , раздел 4).        „Животът на Христос в душата – това е извор, течащ към вечния живот. Той води към постоянно насаждане на небесни добродетели и доброволно, пълно подчинение на Господ“. (СЦ т. 6, раздел 7).        „Всеки тамян, излизащ от земната скиния, трябва да бъде овлажнен с очистващите капки на Христовата кръв. Той държи пред Своя Баща кадилницата на Собствените Си добродетели, в които няма и петно от земна поквара. Той събира в тази кадилница молитвите, славословията и изповедите на Своя народ и към тях Той добавя неопетнената Си праведност. И тогава този тамян, наситен с благоуханните заслуги на умилостивителната Христова жертва, се възнася пред Бог, съвършенно и изцяло приемлив за Него. Тогава човек получава благодат в отговор на своите молитви.“ (ИВ т.1, глава 52).        „Освещението, водещо към доброта и святост им е нужно повече от другите добродетели... Обяснете на младите, че ги призовавам към такъв живот, който е приятен за небесните ангели и който оказва облагородяващо влияние на другите хора“. (ВМ стр. 288 на руското изд.).     В. Що да сторим?        „Вършете работата си с удоволствие, без никога да се оплаквате от лишения, тревоги и тежък труд. Ако посредством търпеливи, доброжелателни и христоподобни усилия вие сте направили дори и една душа, съвършена в Исус Христос, значи, не сте живели живота си напразно. Оставайте изпълнени с надежда и търпение и не губете мъжество. С Божията помощ вие формирате характера на човек, който се труди добре в Божието лозе и привлича към Исус много души. Винаги поощрявайте децата си да се стремят към висшия идеал във всички привички и наклонности. Снизходително се отнасяйте към несъвършенството им, така както към вас се отнася Бог, Който бди над вас, за да може вие да принесете плод за Негова слава. Въодушевявайте (насърчавайте) децата ви да се борят за придобиване на тези добродетели, които не им достигат.“ (ВД стр. 186 на руското изд.).