Постинг
01.08.2010 11:46 -
Любовта е силна като смъртта
Името на тази любвеобилна жена не е отбелязано в историята, но нейният подвиг преди повече от 300 години, във времето на Кромуел, лорд-протектора на Англия се разнасял от уста на уста.Още млада, но рано състарена от грижи, тя се хвърлила в нозете на могъщия Кромуел, молейки милост за живота на съпруга си. " О, господине, трябва ли той да умре? Вие бихте могли да го помилвате, ako искате! Аз, разбира се, нямам нищо, с което да мога да ви се отблагодаря за това, но богатият Небесен Господар ще погледне милостиво на Вашето дело и Неговото благословение ще бъде над Вас в часа, когато имате нужда от Него."
"Празни думи! - извикал могъщият човек, - Спри! Твоят мъж е хванат като бунтовник с оръжие в ръка. Утре той трябва да умре.Когато прозвучи първият тон на вечерната камбана, твоят съпруг ще бъде умъртвен.Но ти можеш да дойдеш и да го видиш като умира; тази милост мога да ти окажа."
Жената бавно се изправила на крака, плачейки тихо, излязла навън, и дори сърцето на един Кромуел било засегнато от състрадание - той почти се разкайвал за своето "Не!" Но справедливостта трябвало да бъде възнаградена и бунтовникът - наказан.
Страшният час приближавал.Във вечерната дрезгавина една жена бързала. Тя изчезнала в старата посивяла черква,изкачила се безшумно по прашната стълба за камбанарията и застанала горе, следейки неотклонно с очи камбаненото въже.Настанало времето и ето - въжето се подвижило.Не се чул никакъв звук.Всеки път, когато тежкият чук трябвало да удари, той срещал нежна женска ръка.От наранените ръце бликнала кръв, рукнала надолу по дрехата, пода и опръскала камбаната.Но жената не забелязвала това, нейното сърце треперело от радост, че камбаната тази вечер не издавала звук. Старият глух клисар отдолу продължавал да тегли въжето.Ах, няма ли най-после да спре! Капки пот се размесили с кръвта от разкъсаните и ръце.Смъртно бледа, тя още продължавала да държи в ръце камбанения чук и след като престанал да се движи, да не издаде случайно един последен удар и да загуби мъжа си.
Нейното дело било извършено.Почти в несвяст, тя се облегнала на зида,после задишала дълбоко и слязла надолу по стълбата.Бързала, колкото можела, да отиде при Кромуел.Чула го да вика ядосан : "Защо камбаната не звъни тази вечер?Денят си отива и с това изтича определеното време!"
Между военната стража се промъкнала една жена с окървавени ръце."Погледни тези ръце!- извикала тя и застанала пред страшния владетел. - Тези ръце хващаха всеки камбанен удар, да не може Вие да чуете никакъв тон.Или Вие мислите, че ще изоставя съпруга си, когато е в беда?Никога!Аз бих умряла за него, за да го спася, понеже знайте: Любовта е силна като смъртта!С моите разкъсани ръце аз не търся състрадание за мене, а за него, който трябва да умре.Милост, за да бъде Божието благословение над Вас!"
Казвайки това жената се хвърлила отново в караката на Кромуел. Но той положил ръцете си върху главата й и казал развълнуван : "Стани, дъще моя, и иди сама да известиш на съпруга си милостта, която му откупи с твоите ръце.А тебе Бог да благослови за любвеобилното ти сърце!"
Ето пример за саможертва, а толкова ни липсва днес да следваме този път.Има и други подобни...
Ето постъпка, която Бог зачита и цени повече от злато...
"Празни думи! - извикал могъщият човек, - Спри! Твоят мъж е хванат като бунтовник с оръжие в ръка. Утре той трябва да умре.Когато прозвучи първият тон на вечерната камбана, твоят съпруг ще бъде умъртвен.Но ти можеш да дойдеш и да го видиш като умира; тази милост мога да ти окажа."
Жената бавно се изправила на крака, плачейки тихо, излязла навън, и дори сърцето на един Кромуел било засегнато от състрадание - той почти се разкайвал за своето "Не!" Но справедливостта трябвало да бъде възнаградена и бунтовникът - наказан. Страшният час приближавал.Във вечерната дрезгавина една жена бързала. Тя изчезнала в старата посивяла черква,изкачила се безшумно по прашната стълба за камбанарията и застанала горе, следейки неотклонно с очи камбаненото въже.Настанало времето и ето - въжето се подвижило.Не се чул никакъв звук.Всеки път, когато тежкият чук трябвало да удари, той срещал нежна женска ръка.От наранените ръце бликнала кръв, рукнала надолу по дрехата, пода и опръскала камбаната.Но жената не забелязвала това, нейното сърце треперело от радост, че камбаната тази вечер не издавала звук. Старият глух клисар отдолу продължавал да тегли въжето.Ах, няма ли най-после да спре! Капки пот се размесили с кръвта от разкъсаните и ръце.Смъртно бледа, тя още продължавала да държи в ръце камбанения чук и след като престанал да се движи, да не издаде случайно един последен удар и да загуби мъжа си.
Нейното дело било извършено.Почти в несвяст, тя се облегнала на зида,после задишала дълбоко и слязла надолу по стълбата.Бързала, колкото можела, да отиде при Кромуел.Чула го да вика ядосан : "Защо камбаната не звъни тази вечер?Денят си отива и с това изтича определеното време!"
Между военната стража се промъкнала една жена с окървавени ръце."Погледни тези ръце!- извикала тя и застанала пред страшния владетел. - Тези ръце хващаха всеки камбанен удар, да не може Вие да чуете никакъв тон.Или Вие мислите, че ще изоставя съпруга си, когато е в беда?Никога!Аз бих умряла за него, за да го спася, понеже знайте: Любовта е силна като смъртта!С моите разкъсани ръце аз не търся състрадание за мене, а за него, който трябва да умре.Милост, за да бъде Божието благословение над Вас!"
Казвайки това жената се хвърлила отново в караката на Кромуел. Но той положил ръцете си върху главата й и казал развълнуван : "Стани, дъще моя, и иди сама да известиш на съпруга си милостта, която му откупи с твоите ръце.А тебе Бог да благослови за любвеобилното ти сърце!"
Ето пример за саможертва, а толкова ни липсва днес да следваме този път.Има и други подобни...
Ето постъпка, която Бог зачита и цени повече от злато...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
